„- Ще направим на майка ти…ТОРТА! – произнесе Ванилия толкова тържествено, че дори Филип, който вече нямаше много доверие на идеите ѝ ахна. – Не е ли гениално! Не съм ли гениална! ТОРТА – за рожден ден! Торта, Филип, не някаква си роза, скрита в панделка, а истинска вкусна, тлъста торта!
– Тлъста? – обърка се Филип.
– Тлъста! – повтори Ванилия. – С много крем, шоколад, масло…и захар! Удря те в корема още с първата капка и засяда в него като огромно, тежко сладко гюле!
– Тлъсто, сладко гюле? – недоумяваше Филип. – Че кой би искал такава торта?
(…)
– Всички!
– Не и майка ми! Тя обича здравословни, биохрани и винаги е на диета. Изобщо не близва бяла захар.
– Истината ли казваш, момче? – попита разтреперана Ванилия, а Филип кимна. – Ах, пресвета Фейо, смили се над тази клета душа и я вразуми – тя не знае какво прави! – започна да се вайка Ванилия и да се върти в кръг и надолу като тирбушон.
– Какво правиш? – попита Филип.
– Малък ритуал за прогонване на зли духове.“
Една наша приятелка (благодарим ти, Йожи!) ни показа книгата и само няколко часа по-късно вече тичахме към книжарницата да си я купим. „Феята от захарницата“ все едно е писана за Trouble Bakers – има предостатъчно trouble (защото Ванилия не е обикновена скучна фея) и е изпълнена със сладки пакости (а следва и продължение!).
Бях очарована още от самото начало – кой не би искал да се окаже, че в старата захарница на баба му живее сладкарска фея, която може да превърне всичко (не)потребно в захар? Така започват сладките приключения на Ванилия – една истински забавна и неукротима фея, и Филип – щастливо 9-годишно момче, което обича сладко (като всяко 9-годишно момче всъщност) и математика (също се опитва да кара скейтборд, но не искам да издавам твърде много). Филип няма фея и Ванилия няма Филип – те взаимно се имат и за нула време изграждат едно прекрасно и по детски чисто приятелство, изпълнено с куп (не)сполуки и бели.
Това, което най-много ми хареса в книгата беше чувството за хумор, с което е написана. Илюстрациите също са страхотни и толкова подхождат на текста, че се допълват като захар и…още захар. От цитата по-горе можеш да стигнеш до заключението, че Ванилия превръща предметите в съответното количество кристална бяла захар (не меласа, не кафява захар и не нерафинирана тръстикова захар). Ние я харесахме заради нейната искреност (макар да не е Откровения) и желанието ѝ винаги да помага (по неин си начин). Ванилия може понякога да е леко досадна, но е истински добра приятелка и това си личи все повече с всяка следваща глава.
Наистина грам не очаквах историята да свърши с cliffhanger (не знам точната дума на български), но нямам търпение да прочета продължението. Междувременно се надявам да имаме време да приготвим тортата-сладко гюле, която феята описва – такива сладкиши са точно по нашата специалност!
Пращаме захарни поздрави на всички в издателство „Рибка“ и най-вече на Катя Антонова и Мила Лозанова – авторите на книгата!
