Вече на няколко пъти обявихме главното действащо лице (в случая – прасе) тази Коледа. ПРАСЕТО е наш абсолютен фаворит и вярваме, че ще стане и твой любимец. Затова и Деси написа приказка за него. След това я показа на Пролет и тя реши, че може историята да има и друг край.
Имало едно време едно прасе. То се появявало само около Коледа – не знаем защо и то самото не знаело. Децата много му се радвали, но останалите меденки (а, да – прасето не било точно истинско прасе, било прасе-меденка) странели от него. Всички те някак си подхождали и затова били приятели – ангелите, елхичките, еленчетата и камбанките били част от коледния дух сякаш от зората на времето. Прасето не се помествало съвсем в тази концепция (макар че по нашите ширини свързваме прасетата със зимните празници…макар и по съвсем друга линия).
И така прасето винаги се озовавало само в чиния или най-много с някоя и друга кръгла меденка с печатче. Останалите меденки не си говорели с него, не го канели на празненствата си, не го включвали в размяната на подаръци. Горкото прасе ставало все по-тъжно с всяка изминала година. Но то не се предавало и се опитвало да си измисля инетерсни занимания, за да се чувства по-добре
Както знаем на празниците стават чудеса и прасето очаквало своето прасешко…така де, коледно, чудо.
На Бъдни вечер всички меденки гостували в едно много симпатично семейство. Тези хора си имали всичко – били мама, татко и две деца – братче и сестриче. Имали хубава елха и дори куче! Братчето и сестричето (като повечето деца) много харесали прасето и почти се сбили за него. В крайна сметка братчето си харесало еленчето и оставило прасето на момиченцето.
Тогава малката госпожица най-ненадейно обявила:
Е, поне и двамата имаме животни!
И на прасето му просветнало – с елена могат да бъдат приятели! И двамата са животни – значи имат нещо общо, обща тема на разговор. Прасешкото му сърце щяло да се пръсне от щастие.
В този момент децата се разсеяли и прасето отишло да поздрави еленчето. Отнело му целия кураж на света, но се справило. Еленът отговорил на поздрава му и двамата се заговорили.
Отначало останалите меденки били смаяни и само гледали странната сцена отстрани – къде се е чуло и видяло някой от „техните“ да говори с прасето. Но като видели как двамата нови приятели се превивали от смях им станало интересно и не успели да устоят на изкушението – те също се присъединили.
Прасето се оказало душата на компанията – историите му били смешни и скоро всички меденки го смятали за новия си най-добър приятел. Извинили му се за лошото си държание и го поканили да празнуват Нова Година заедно. Прасешкото му сърчице подскачало от радост, защото никога повече нямало да е само.
Краят на Деси: Както вече казахме, по ПрасоКоледа става чудеса. Стига да вярваш в тях.
Краят на Пролет: И прасето-меденка завършва по същия начин както и прасето-прасе.
