„Сега въздухът в кухнята бе натежал от аромата на току-що приготвени вкусотии. Баба Гюлсюм вече бе опекла във фурната два вида бюрек – със спанак и със саламурено сирене, беше сложила лещата да къкри, беше задушила агнешките котлети и бе направила сместа за кюфтетата, които щяха да опържат след пристигането на гостите. Макар и да бе преизпълнена с решимост до вечерта да приготви още половин дузина гозби, безспорно най-важен в менюто на баба Гюлсюм беше десертът: ашурето.
Като дете и тийнейджър Мустафа Казанджъ бе обичал от десертите най-много ашуре и ако ужасните американски готови храни не му бяха развалили хранителните навици, той, надяваше се баба Гюлсюм, щеше да се зарадва ужасно да открие в хладилника цели купи от любимия си десерт, които го чакаха, сякаш животът тук още си беше същият и Мустафа можеше да го продължи оттам, където го беше прекъснал.
Ашурето олицетворяваше приемствеността и непоклатимостта, то бе въплъщение на добрите дни, които настъпват след всяка буря, колкото и страшна да е била тя.“
Това е откъс от „Копелето на Истанбул“ на Елиф Шафак. Книга, която не сме чели, но от която вече сготвихме. И след като видяхме този откъс, и действайки по обратния ред, май ще я прочетем съвсем скоро (защото виждаме още доста за готвене!).
Днешната рецепта, както вече стана ясно, е за ашуре. Ашурето си има своя история, а аз имам моя история с него.
Кратка история на ашурето
Името идва от арабската дума عشر (ашър) за числото десет и е свързана с мюсюлманския празник Ашура. Според мюсюлманския лунен календар Хиджра, денят Ашуре се пада на десетото число от месец Мухаррем. Истинското ашуре се вари от различни зърнени култури, тъй като според преданието Нух пейгамбер (пророкът Ной) слязъл от кораба и в знак на благодарност към Аллах наредил на семейството си да приготвят ястие от всичко онова, което било останало от припасите им на кораба. Така била приготвена първата ашура (ашуре).
В България основната съставка на ашурето е жито. На Ашура се почита избавлението на света от Потопа (който съществува в много религии) и неговия край. От ашурето приготвено на този ден винаги се раздава с вярването, че така ще има здраве в дома и плодородие на нивата.
Кратка история на Деси с ашурето
Когато бях малка (аз, Деси) част от летните си ваканции прекарвах в Стара Загора, при баба и дядо. Дядо ме водеше в Градската градина (където най-вероятно сме си играли с Пролет, без да се познаваме и да предполагаме, че един ден ще бъдем Trouble Bakers) и ми купуваше 3 топки сладолед. Баба пък често ме водеше на сладкарница – имаше една с голям фототапет с Костенурките-Нинджа, намираше се на гърба на пазара. Там си поръчвахме ашуре. Отначало аз не знаех какво е това, баба ми го предложи и страшно много ми хареса. До ден днешен съм огромна почитателка на този десерт и смятам, че той заслужава всичката слава на света.
Причината ашурето да не е любимо на много хора е това, че съдържа жито, а то се свързва с гробищата. Но какво е виновно житото (или ашурето) питам аз? Житото (грухана пшеница) е прекрасна и супер полезна храна, която трябва да бъде реабилитирана! Още повече, че както вече разбра от историята на ашурето, направата му отбелязва ново начало, а не край.
Искрено се надявам с тази рецепта да погледнеш с други очи на тази земеделска култура и да се впуснеш в кухненски експерименти, защото с ашурето много може да се направи. Аз ти предлагам нашата рецепта, а ти можеш да я преправиш и обогатиш. Дори те насърчаваме да го направиш, защото ние винаги добавяме щипка въображение за разкош.
Продукти:
500 г жито
150 г кафява захар
100 г бяла захар
40 г (1 пакетче) нишесте ванилия + 100 мл вода
100 г стафиди
150 г смлени орехи
захар с ром
ванилена захар
лимонови корички
1 ч.л. канела
Приготвяне:
1. Свари житото и го отцеди от водата. По-голямата част смачкай (или пасирай), а останалата остави на зърна.
2. Разтвори нишестето във водата (100 мл).
3. Добави всичко останало в какъвто и да е ред и разбъркай добре.
4. Върни на котлона и вари 10тина минути при непрекъснато бъркане (има голяма опасност да загори).
5. Изсипи в купички и украси по избор – ние се спряхме на счукан шамфъстък и вишни.
В ашурето може да добавиш различни сушени плодове, ядки и подправки. В оригиналната рецепта има розова вода, която ние пропуснахме – със сигурност става по-ароматно, ако я добавиш.
