„Дървоядът Ъби имал остри зъби,
здрави като камък. Можел малък замък
Ъби да изхруска на една закуска.
Ама снощи спрял. – Всичко съм изял:
шкафове, легла, дървена кола,
чисто нов сандък, даже дървен лък,
масата от хола, двата стари стола.
С този апетит звяр съм бележит!
Стига съм скрибуцал! Натежа ми, куцам.
Утре определям рано сутринта нова благина –
сменям туй дърво с кремче и тесто.
Да не ме е яд, ставам тортояд.“
Макар и днес негово игинаторско височество да става на 1/2 година, ние имаме цял огромен празник! Това със сигурност са най-бързо изминалите 6 месеца в живота ми (Деси пише, очевидно) и ми се иска да мога да спра времето и да изживея всеки момент отново, в безвремие. За съжаление Вселената (или поне нашата) не работи така. Но за щастие има торта! Вярно, половин торта като за половин рожден ден, но е торта за чудо и приказ. Такава торта, която може да превърне всеки дървояд в тортояд.
Днешната рецепта е вдъхновена от една от най-чудните книжки, които прочетох на Иги (а и на себе си) тази година – „Букви с меки лапки, капели и чорапки“ на Нели Маргаритова (издателство Рибка). Книжката, както подсказва заглавието, съдържа 30 забавни, прекрасни и апетитни стихотворения – по едно за всяка буква от българската азбука. Прочетохме я цялата на 24 май, мисля, че на Иги му хареса, а аз направо се влюбих в нея. Препоръчвам я с всичките си крайници, а ако бях стоножка (добре, че не съм!) пак щях да я препоръчвам така – толкова е велика!
И велика книжка заслужава велик книжен сладкиш. Поводът също е велик – все пак половин година игинаторстване не е малка работа! Затова и снощи след като Господин Татко приспа Иги, запретнах ръкави и се впуснах в тортоправене. За трети път изпробвам точно тази рецепта – правила съм я за рождените дни на Йожи и за мама миналата година и всички бяха уау-нати. Аз самата си признавам, че рядко толкова ми харесва правена от мен торта.
Hummingbird cake е традиционна торта за южните щати на САЩ. Доколкото прочетох в Интернет, там бабите я правят за внуците си и всички имат много мили спомени от детството свързани точно с този сладкиш. Недостатъкът на тортата е, че се използват много съдове (сместа се бърка в 3 различни купи) и после има много за миене. Отнема малко повече време от стандартна торта, но резултатът си заслужава. По принцип не спазваме рецепти много точно, но тази те съветвам да я следиш отблизо, защото не съм сигурна, че иначе резултатът ще е също толкова впечатляващ. Разбира се, ако можеш да я подобриш – go for it!
Ето я и рецептата:
Продукти:
За блатовете:
Купа №1
3 ч.ч. брашно
2 ч.л. канела
1 ч.л. сол
1 ч.л. сода
Купа №2
2 ч.ч. захар
4 яйца
1 ч.ч. олио
1 бурбонска ванилия
Купа №3
1 средна консерва ананас
2 печени банана (пекат се с обелките, докато станат чисто кафяви)
1 ч.ч. орехи
За крема:
250 г масло
3 п. крема сирене (по 125г едното)
2 с.л. екстракт от ванилия
1 и 1/2 ч.ч. пудра захар
Приготвяне:
1. Брашното се пресява и съставките от купа №1 се сместват заедно. Разбъркват се с дървена лъжица.
2. Яйцата и захарта се разбиват с миксер. Добавя се олиото и ванилията и продължава да се разбива до пухкава еднородна смес.
3. Ананасът се пюрира (заедно със сока от консервата) с бананите. Добавят се орехите и се разбърква с лъжица.
4. Към купа №2 се слага сухата смес от купа №1 и се разбърква само с дървена лъжица, БЕЗ миксер. След това се добавят продуктите от купа №3.
5. Сместа се разделя на 2 и се пече в кръгла (или друга форма) на 180 градуса, докато клечка за зъби излиза суха от средата на блата.
6. След като блатовете са готови се оставят да изстинат и с конец се разделят на по 2 (получават се 4 блата).
7. Приготвя се крем от размекнатото масло и останалите съставки. Разбърква се добре до еднородна смес.
8. Всеки блат се маже с крема. Украсява се по желание.
9. Хубаво е тортата да престои поне една вечер в хладилник – става по-сочна.
Тази рецепта не е от най-простите и изисква доста продукти, но всеки тортояд ще я одобри – гарантираме!
