„Дори изпекох ябълка с подправките: майка ми ме беше научила как да ги приготвям за неделните ни вечери през зимата. Имаше толкова много фурни, че можех да правя това, докато всичко друго се готвеше едновременно.“
Кой не си мечтае за много фурни? Ще ти кажа кой – Агнешка (аз я четях Агньешка). В момента трябваше да чета „A place called Perfect“, но осъзнах колко съм назад с някои отзиви от книги и рецепти, а декември е зад ъгъла и трябва да премина към празничните такива. Затова реших да седна пред компютъра и да се опитам да ти разкажа за книгата на Наоми Новик „Изтръгнати от корен“ (Uprooted).
Първо искам да кажа, че някои неща може да не ти прозвучат възможно най-адекватно написани на български, защото четох книгата на английски и мислите ми се объркват, опитвайки се да се трансформират на друг език. Възхитително е, че те имат една дума „uprooted“, а при нас това си е цяло изречение. За сметка на това много ми харесва, че на български език The Wood е преведено Леса – тази дума, лес, е изключително магическа. Но стига с езиците.
Отдавна исках да прочета книга на Наоми Новик и тази поседя в Kindle-а ми доста време. Можеше да си стои още дълго, но видях, че ще има Greenwich Book Club за нея и реших да я пробвам. Може би бях чела бегло за какво се разказва и така се беше озовала в мен. Това, което истински ме привлече, е славянската митология, разбира се. Който ме познава, знае колко много обичам книги, които включват елементи от фолклора и приказките на славянските народи. Неслучайно поредицата Winternight на Катрин Арден е една от най-възхваляваните от мен. Наистина смятам, че израствайки с подобни приказки, легенди и истории, те завинаги остават част от нас. Точно затова такива книги са като завръщане у дома. Хем домът не е същият, какъвто го помниш, хем носи същото усещане и топлина. Точно тази комбинация прави жанра толкова привлекателен – обичаното старо, съчетано с новите елементи от въображението на автора.
„Uprooted“ на пръв поглед не е нищо свръх оригинално. Млада вещица, която не знае, че е такава. Велик магьосник, който избира момиче за слугиня и я държи в плен 10 години. Прокълната гора, която сее поквара по пътя си. Но това е само началото на историята, която с лекота те транспортира в далечни кралства (за мен бяха малко като Полша и Русия) и те държи в плен до последната страница.
Точно както при „Мечокът и славеят“ и останалите две книги от трилогията Winternight, „Uprooted“ не се притеснява да е ужасяваща, зловеща и мрачна. Да хвърчат кръв и крайници, героите да са далеч от перфектното. Понякога да е повърхностна, но все пак чудесна. Разбира се, че историята няма епохалните размери на тази на Василиса и това е напълно очаквано. Но точно това е и най-големият ѝ плюс – книгата е единствена! Фентъзи, което не е в поредица – КАКВООО?! В последните години това е толкова рядка находка, че не знам как не съм попаднала на книгата по-рано (явно съм, но после съм забравила).
Никога не преразказвам сюжети и сега няма да го правя. Като предимство ще изтъкна немалкото силни женски персонажи (GIRL POWER!), многото заклинания, забързаното действие и моментите, които спират дъха. Финалната батална сцена и развръзката всъщност се оказа две различни неща, което беше наистина интересно. Това е книга, която не се престарава, но е добре проучена и си личи любовта, с която авторката пише за героите си. Дори баналните сцени (ще се целунат ли, няма ли да се целунат) са някак мили и не ме подразниха като читател. А като книжна сладкарка също не мога да се оплача – макар и книгата да не е голямо пиршество, храната не отсъства. Но тъй като полската национална кухня ми се вижда трудна, а е изключено да готвя заек (поне няколко бяха изядени до края на книгата), се спрях на едни доста семпли, но пък вкусни печени пълнени ябълки, които Агнешка приготвя. Впоследствие те се превръщат в нещо като пай или тарт (таратлета?), но това се случи с магия след като бяха престояли.
Нашите печени ябълки се оказа бързи, лесни и чудесни! Не изискват никакво време или специални умения, а пълнежът зависи изцяло от твоето въображение и с какво разполагаш в кухненските си шкафове. Рецептата ни е вдъхновена от есента – има доста подправки и…
Продукти:
златни ябълки (най-добре става с тях, защото са по-сладки)
счукани орехи
фъстъчено масло
канела
индийско орехче
кардамон
карамфил
кафява захар
кленов сироп
овесени ядки
сушени череши
Приготвяне:
1. Измий ябълките и отрежи капачетата им и долната част (за да могат да стоят мирни в тавата).
2. Издълбай вътрешността и я смеси с останалите продукти, в пропорции, които харесваш.
3. Напълни ябълките със сместа.
4. Поръси ги с овесените ядки и ги затвори с капачетата.
5. Печи върху хартия на 180 градуса докато омекнат и покафенеят.
6. Залей ги с кленов сироп, мед или сироп от агаве (особено ако ще ги снимаш, стават по-фотогенични:).
7. Изяж ги топли (но не горещи). Може да ги гарнираш със сладолед, ако искаш да се поглезиш. 🙂
Може да използваш всякакви ядки, сушени плодове и подсладители. Вместо фъстъченото масло може да пробваш с тахан. Истината е, че много трудно биха станали гадни, а ароматът е наистина вълшебен. Подправките също зависят изцяло от вкуса ти – ние сложихме повече канела и по малко от всички останали. Каквото и да решиш, няма да сбъркаш.
