„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва как имало един пекар, който изпекъл такава великолепна пещ в козунака си…“
Увод и изложение пред най-краткото НЕревю (и заключение) на света:
Не за всяка книга имам толкова ярки спомени от първата ни среща. Но „Най-кратките приказки на света“ не е всяка книга. Чух откъси от нея (може би половината, като се има предвид колко е кратка) по време на Нощ на литературата миналата година. Това за мен винаги е било събитието, което ме е запознавало с книги, за които иначе може никога да не чуя. Винаги съм намирала нови и интересни автори и сега ми стана мъчно, че може тази година да няма издание (мисля, че беше през май месец).
Но да се върнем на книгата. Приказки от нея чете Йоана Буковска и се справи страхотно – още след първата исках да си я взема! Това обаче се случи доста по-късно. Затова пък от тогава до сега, съм я чела десетки пъти. „Виновен“ е моят Игинатор – наскоро видя книгата и сега иска да я четем всеки ден. Винаги търси една определена картинка – от приказката за чизмите. На нея има коли и животни, а той много обича коли и животни. Не знам дали разбира приказките, все пак тъкмо стана ан 2 години, но приказките не са толкова за разбиране, колкото за чувстване. А и всеки има различно възприятие за нещата, за които се разказва в тях.
А ето и една от моите любими приказки:
„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за метър, който оставили в чекмеждето, защото единственото дете в семейството пораснало, и сега този метър сънува безкрайността.“
Освен че приказките в тази унгарска книжка са гениални (не, не преувеличавам!), а илюстрациите – страхотно странни, в „Най-кратките приказки на света“ има доста храна – мечтата на книжната сладкарка. Още откакто видях приказката за пекаря и неговия козунка (или пещ, или проходилка, или орехи…), вдъхновението беше неизбежно. Моят козунак е съвсем (не)обикновен – без плънка, за да можеш да си го намажеш с каквото ти душа иска, и обилно поръсен с орехи, разбира се.
И понеже козунаците не са ми силата и тепърва прохождам (на ръце) в месенето им, използвах тази рецепта на Бон Апети. Направих някои леки промени – добавих есенции (ром, портокал, лимон), използвах суха мая (аз винаги ползвам суха мая, в случая 2 пакетчета) и при мен козунака явно беше по-гладен и глътна повечко брашно (което добавих при първото месене).
Успешният козунак не е магия – въпрос на силни ръце (мноооого месене) и търпение (мноогооо втасване). Правенето на козунак само по себе си е тренировка и медитация, така че после напълно заслужено да може да си хапнеш от него. Исето (моя козуначена приятелка) напоследък си е харесала израза „козунак душичка“ и нашият стана точно такъв – дебел, пухкав и на конци! Ако вече си приготвил твоя (или няколко дори!), ще се радвам да го видя. Ако пък не, рецептата по-горе и моите насоки може да помогнат при следващия ти опит.
И сега НЕревюто, което обещах в началото (и оставих в GoodReads 5/5 звезди след първия ми прочит на книгата).
Да ама не, защото в най-кратките приказки на света се разказва за една безкрайна приказност или приказна безкрайност, която искала да е куче, но мълчала като пън и когато принцесата се събудила в главата ѝ било руска салата от приказки с щастлив безкрай, забравила къде отива, но едно птиче ѝ казало и до днес се чуди къде ѝ е шапката, която избягала с просяка, който мислела за принц.
Или защо обожавам тази книга!