„I bite blueberry pancakes drizzled with maple syrup, extra butter – that expanding fluff, the berry’s pop against my teeth, butter’s bloom in my mouth.“
Първо искам да кажа, че според нас на всичко се полага extra butter. На палчинките пък особено. И второ – This is how you lose the time war е особена книга, написана в епистоларна форма, която не би се харесала на всеки. Аз обаче не съм всеки, аз съм extra (фанфари, моля!). И въпреки това разбирам защо много хора не са я дочели (а тя е кратка!) – наистина е странна. Но за да не стане съвсем хаотично, ще се опитам да започна отначало.
Книгата вече спечели всички възможни награди, включително Hugo за новела – не знам дали някога ще бъде преведена на български език (по-скоро не), но ако се случи, не завиждам на преводача. Напоследък е голяма рядкост да не чета някоя книга изцяло на сляпо. За тази малко вече ми беше разказал Иван (best book buddy-то), защото той я чете преди мен. Две пътешественички във времето (и врагове отначало, които бързо стават frenemies, а после и нещо много повече) започват да си оставят писма след като едната успее да надхитри другата и да наклони везните в полза на нейните не-точно-хора. Така започва тяхната епична история, разказана изцяло с писма в рамките на едва 209 страници.
Burn before reading – едно изречение, което дава старт на играта на гоненица, която обаче сякаш не цели едната да настигне другата, тъй като това би било твърде опасно. Red и Blue – агенти на две враждуващи фракции (за тях ще ми е малко трудно да обясня на български (то и в книгата не всичко става съвсем ясно), но действието се развива в постчовешка епоха, с две различни форми на съществуване – биологична и технологична) всяка, от които се стреми към господстване в бъдещето. Няма да изпадам в прекалени подробности относно историята, тя и без това не може да се разкаже, нито има нужда да може. За мен това е любовна история, преди която не осъзнавах, че научната фантастика може да бъде толкова поетична. Още от самото начало се почувствах силно емоционално свързана с Red и Blue, книгата ме засмука като водовъртеж – красиво написана, очарователно странна, напълно неразбираема и объркваща на моменти. Но по хубав начин!
Нямам идея как въобще е проработила цялата концепция – единственото обясние е, че и двамата автори са наистина добри в работата си. Стилът им е страхотен, майсторството им си личи във всяка дума. И дори без да пишат в стихове, успяват да направят целия текст така лиричен, красив и леещ се върху страниците. Разбира се, This is how you lose the time war има немалко проблеми като големи „дупки“ и пропуски в историята, неясни места и времена, а сюжетната линия въобще не е линия – по-скоро минава през зиг-заг, вълнообразна и често читателяt не знае къде се намира. Обаче за мен по-важното е защо се намирам там, а това го знаех – вече бях влюбена в Red и Blue и исках да разбера как ще свърши всичко. А червено и синьо не винаги правят лилаво…
И като стана дума за лилаво, време е за лилави палачинки! Не е лесно да попаднеш на (ядивна) храна в научно-фантастична книга и имам усещането, че тук извадих голям късмет. Палачинките бяха пробвани и одобрени по време на последния ни Смълчан читателски клуб на открито – свършиха първи, което винаги е добър знак! По принцип Пролет е палачинкоправачката в Trouble Bakers, но реших да се опитам и някак не ги провалих (добре де, освен първите 2-3 докато разгадая на колко трабва да е котлонът и колко големи да ги правя). Ето я и рецептата за тези чудни боровинкови американски палачинки:
Продукти:
1 яйце
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
щипка сол
щипка захар
1 ванилия
около 30 г разтопено масло
1 и 1/2 ч.ч. прясно мляко
2 шепи пресни боровинки (смлени в блендер)
Приготвяне:
1. Изсипи всичко в купа и разбий добре с миксер (сместа трябва да е по-гъста, отколкото за стандартни палачинки).
2. Загрей котлона на средна степен (аз превключвах между 3 и 4), сложи малко масло в тигана и изсипи малко от сместа.
3. Когато палачинката започне да „бълбука“ отгоре (получават се едни дупчици), провери дали е готова отдолу и я обърни.
4. Поръси с пудра захар след като я оставиш в чинията.
От тази смес се получават около 15 малки американски палачинки – аз изпозлвах и малък тиган, но в голям можеш да правиш няколко едновременно. Ако искаш да станат по-сладки, сложи повече захар в сместа – на боровинките не може да се разчита. В Pinterest има много клипчета как се правят, ако моите инструкции не са били съвсем ясни. 🙂
Снимки: Борислава Първанова
