Невероятно, но факт – първият ни книжен солениш беше точно този. Искаме да се извиним на всички, че още не сме правили чеверме (въпреки всички запитвания) – знаем колко се надявахте, но стискаме палци нашият вариант на начос да ви хареса.
Забавното фентъзи „Донеси ми главата на принца“ на Роджър Зелазни и Робърт Шекли е смесица от различни вкусове – рицар фрикасе (който не искаме да готвим), разнообразни и интересни спиртни напитки, кокосов пай и сладки (които задължително ще тестваме) и начос. Ето как е описан последният в книгата:
„- Какво ще желаете? – попита един доста едър човек с монашеско расо.
– Дай ми скъпа вносна бира – отговори Аззи. – Имате ли нещо за ядене?
– Начос – отвърна сервитьорът.
– Това пък какво е?
– Нещо, което е донесено от Новия свят.
Аззи си поръча начос, което се оказа овесени хлебчета, покрити с ароматен камамбер и с доматен сок.“
Разбира се, ние няма да спазим тази рецепта, защото не ѝ вярваме достатъчно. Това, в което вярваме (религиозно!) е лавашът. Тънкият арменски хляб е страхотен и може да се приготви по 1456 начина, включително като начос (според нас). Последният става много бързо, не изисква никакви усилия или умения, освен ако не решите да печете сами лаваша. Ние използвахме готов, ето я и рецептата за два вида начос – с бяло сирене и с пармезан:
Продукти:
1-2 бр лаваш (тортила или питки за дюнери също ще свършат работа)
Бяло сирене и пармезан
Зехтин
Риган
Приготвяне:
1. Нареди хляба в тава и го намажи със зехтин.
2. Настържи сирене или пармезан.
3. Поръси с риган или друга подправка по избор.
4. Изпечи до хрупкавост (трябват само 2-3 минути на силна фурна).
5. Хапвай ги докато са топли или ги сложи в метална кутия – могат да издържат няколко дни.
Малко нетрадиционно ще кажем няколко думи за книгата в края. Много неща в „Донеси ми главата на принца“ ми напомняха на други. Имах усещането, че вече съм я чела. За мен тя беше смесица от Ерик на Тери Пратчет, Епидемия в Рая на Zотов, Книга за гробището на Нийл Геймън и любимата ми анимация – Булката труп на Тим Бъртън. Хумор, бюрокрация и фентъзи в големи дози – сполучлива колаборация между Зелазни, който обичам с цялото си сърце и Шекли, който чета за първи път. Всичко това гарнирано с мъдрост на фона на вечната битка между Светлината и Мрака – както обича да казва Пролет, няма какво да не ѝ харесаш!
Снимки: Борислава Първанова