„Няма да бъдеш щастлива, докато не спреш да се боиш.“
Започвам да пиша този текст с известна доза притеснение, защото се опасявам, че в началото, средата или края му, Иги ще се събуди и няма да мога да го довърша… НО! тъй като току-що прочетох първия си комикс от поредицата за мумините (което е супер!) смело ще продължа да тракам по клавишите, пък да става, каквото ще. 🙂
Напоследък явно ми върви на прислужници, макар че не съм писала подробно за „Разказът на прислужницата“ (кратко ревю може да прочетеш ТУК).
Ще започна с това, че за добро или зло, в живота си доста приличам на мама Муминка, макар и съвсем отскоро да съм мама. Обичам игрите, вълнувам се за всички празници (от Коледа до Международния ден на фалафела!), опитвам се всички да се чувстват добре и съм безкрайно ентусиазирана за какво ли не. Също така у нас често е разхвърляно.
Мама Муминка е дефиницията за „chill mom“ и може би точно това е тайната на щастливото муминско семейство. В същото време тя е здравата нишка, която държи всички заедно и намира изход от всяка ситуация. Затова и първият комикс, на който се спрях от поредицата на издателство Пурко за мумините е „Прислужницата на мама Муминка“. Препоръчаха ми го на щанда на издателството по време на A to Jazz Festival, за което им благодаря. Валеше порой, но хората бяха по мумински лежерни и усмихнати – нямаше как да си тръгна без тази чудна книжка!
Най-хубавите книги (и комикси) са тези, които макар и забавни, те карат да се замислиш по-задълбочено над някои неща, дори в началото на четенето да нямаш такава нагласа. „Прислужницата на мама Муминка“ (поне според мен) е история най-вече за щастието.
Къде се крие. Какво ни коства да сме щастливи и защо понякога, въпреки че сме, започваме да се чудим дали не правим нещо грешно. Дали понякога сами избираме да сме потиснати, макар че точно от нас зависи да променим нещата. Как смелостта е във всеки от нас. Какво причинява сблъсъкът на реда и хаоса и как този сблъсък може да ни накара да се съмняваме в себе си и в начина, по който сме избрали да живеем. В комикса става дума и за други важни работи, но не искам да издавам прекалено много.
Все пак ето няколко мои разбъркани мисли, без специфична подредба:
- Както вече споменах, аз не съм от най-подредените хора и това е една от причините да симпатизирам толкова много на мама Муминка (също така готви доста добре – пробвали сме нейни рецепти ТУК и ТУК!). Наистина съпреживях срещата ѝ с госпожа Филифьонка, защото съм се сблъсквала с подобни хора в живота си. И тези срещи винаги са пораждали подобни мисли и реакции у мен самата.
- Случвало се е и аз да се чувствам дребна и незначителна (с моя внушителен ръст от 155 см) като Мисата и донякъде я разбирам.
- Най-много харесах „тайната“ на Пъпчо, но няма да я издавам, защото иначе няма да е тайна за тези, на които предстои да прочетат историята, а аз наистина мразя да развалям изненадите (затова и „ревютата“ ми никога не са ревюта, не правя сбит преразказ на сюжетите).
В заключение:
- Допи ми се сайдер и ми се дояде сладко от касис.
- Прочети този или друг от комиксите за мумините.
- Живей по мумински, защото е лято, а щастието е навсякъде!
P.S. Иги се събуди чак, когато качвах заглавната снимка – ура!
