Октомври. Най-страшното време от годината. Най-ароматното време от годината. Октомври е страшни книги и СТРАХотно вкусни книжни сладкиши. Октомври е тикви, пайове и аромат на канела. Октомври е времето на любимата ми традиция – All Hallow’s Read. Идеята е много проста (и брилянтна!) – да се популяризира фентъзи и хорър литературата като дадеш на някого страшна книга – този месец четем страшни книги и говорим за тях.
И макар че за първи път от много време насам изоставам с Reading Challenge-а ми, някак (почти с магия!) успях да прочета цели 3 книги, които накараха сърцето ми да бие учестено, а космите на врата ми да настръхнат. Стоях със зяпнала уста, крещях без глас, изпитах всички чувства накуп и… оцелях. Седя пред клавиатурата относително цяла (с леко разбъркан мозък, но все пак) и съм готова да ти препоръчам трите книги, които белязаха моя октомври.
3. „Трибунал на сенки“, Маделин Ру
Втората книга от поредицата „Къщата на фуриите“ всъщност беше по-добре написана от първата и въпреки че добре осъзнавам този факт ѝ дадох по-ниска оценка. Знам колко нелогично звучи това и аз самата не мога съвсем да си го обясня. Луиза се завърна, а заедно с нея и всички обитатели на любимата ми мрачна къща/пансион на Дявола – Ветровала. И макар да е минало не много време от предишната история, нещата са се променили. Героите се развиват, тайните се разкриват (и на места се забулват още повече), а тъмните сили не спят – нови опасности дебнат в гората, а един дневник хвърля светлина върху част от мистериите около фуриите.
Динамично действие и солидно развитие на героите – тази книга се чете почти на един дъх и за разлика от предишната, която някак усетих по детски страшна и увлекателна, втората част определено е за по-зрели читатели. Както и в първата част, оформлението на я прави истинско бижу, което задължително трябва да се чете на хартия – илюстрациите в комбинация с твърдите корици и мрачните снимки правят тази книга СТРАХотен избор за четене преди Вси Светии.
2. „Скришни места“. Катрин Арден
Във всеки друг месец, тази книга щеше да е на първо място. Тя реално и сега е, защото е несравнима с тази, която печели в мини класацията. Всеки, който ме познава поне малко знае колко вманиачена бях (и винаги ще бъда) по поредицата Winternight на Катрин Арден. Не мисля, че има човек, когото да съм срещнала за повече от 15 минути и да не съм му пробила дупка в главата за „Мечокът и славеят“ или останалите две книги от трилогията. Затова и няма да изненадам никого като кажа, че смятам, че за книгите на Катрин Арден трябва да има отделен брой звезди (примерно 15) в Goodreads – 5 са твърде малко.
„Скришни места“ е детска страшна книга, но в 200 страници побира огромно сърце, епично приключение и герои, които обикваш веднага. Тази книга е въплъщението на месец октомври, пълна е с приключения, плашила и прелива от храна! Като книжна сладкарка, не мога да скрия вълнението си – по-вкусна книга рядко съм срещала. Чете се на един дъх и не ти дава да я оставиш – опиташ ли се, те вика от нощното шкафче и нямаш други избор освен да влезеш в света на Оли и да се надяваш, че ще излезеш.
1. „Gideon the Ninth“, Tamsyn Muir
Много трудно бих могла да кажа нещо за тази книга, което да не прозвучи като прекалено хайпване. Аз самата не вярвах, че има как „Gideon the Ninth“ да оправадае безумно високи очаквания, но сгреших. Не, не просто сгреших – бях dead wrong. Много пъти съм чувала да казват, че някой автор има „unique voice“, но чак сега разбрах какво значи това. Авторката (за която, колкото и да е невероятно, това е дебютен роман) е толкова талантлива, че се чудех дали няма някаква (некро) магия в изреченията ѝ. Брилянтно написана, омагьосващо различна, смесица от различни жанрове – това наистина е книга-събитие.
Некроманти в космоса (предимно жени – ура!), магическа наука (осиморон, но е точно така), абсурдно плоски и груби шеги, които работят перфектно в сюжета. Герои, в които се влюбваш все повече с всяка страница. Действие, което забързва с всеки прочетен ред. Романтика, кости и скелети в неразумни количества, интриги, тайни врати, изпитания, обрати – елементите на тази книга не би трябвало въобще да работят за нея, камо ли да си пасват помежду си. Но го правят с лекота.
От писането, през героите до развитието на историята, всичко е толкова красиво изпипано, че като читател единственото, което ти остава да искаш е да не умреш от вълнението, сърцето ти да остане цяло и главата ти да не се пръсне от объркващите моменти и новата информация. Тази книга е едно малко чудо, а Гидеон не ти оставя никакъв избор – обичаш я от началото до края. а смъртта е само началото…
