Не вярвам в случайности (или вярвам в неслучайни случайности?), но всичко с тази книга стана случайно. И както често се оказва – грешката беше вярна.
Получих книгата на Kindle-а си, но не беше предназначена за мен. Иван (best book buddy-то ми) се опитваше да я прати на себе си, но беше объркал нещо и се озова в грешното устройство. Аз, разбира се, веднага реших, че това е съдба! И преди съм споменавала влечението ми към книги, които имат нещо птиче в заглавието или птица на корицата (дори „Мечокът и славеят“ е такава книга!). Читателският ми живот все ме води към такива, понякога напълно умишено, друг път – по неведоми пътеки.
Погледнах за какво се разказва книгата и се учудих, че Иван ще я чете – тя викаше Деси отвсякъде! А нашият вкус за книги е пословично различен. Все пак той я прочете първи, тъй като аз бях на друга „птича“ книга тогава – „Зовът на кукувицата“. В нея не се разказва за птици, а кратък отзив можеш да прочетеш ТУК (в продължение на 180 страници не знаех, че това е книга на Дж. К. Роулинг!).
„The Bird King“ е първото нещо, написано от Гуендолин Уилоу Уилсън (G. Willow Wilson), което чета в живота си. Тя е автор на доста популярните в САЩ комикси от поредицата Ms. Marvel, които звучат супер страхотно. Но вместо да ти разказвам за нея, може да изгледаш видеото – аз лично бях доста развълнувана от него. Интересното е, че авторката, която пише за мюсюлманския свят, не е отгледана като мюсюлманка (родителите ѝ са били атеисти), а примема Исляма в университета. Което пък се оказва изключително важно за кариерния ѝ път дотук.
„The Bird King“ действително се разказва за птици (по един или друг начин). Разказва се също така за последния султан на Гранада, който не е толкова важен за историята, колкото Фатима – изключително красива робиня/наложница (concubine) и най-добрият ѝ приятел Хасан – създадетел на карти (mapmaker) с изключителен талант. Действието се развива през 1491 г. , което за скараните като мен със световната история не означаваше кой знае какво. Тогава новообразуваната Испания завладява все повече територии, а Инквизицията преследва всяко зло (по нейните критерии), което е в разрез с вижданията ѝ. Хасан се оказва едно такова „зло“ и така започва приключение по суша и вода, включващо джинове (Викрам!), магически реализъм и безброй обрати на съдбата в търсене на път и посока.
„The Bird King“ е книга за любов, която лежи отвъд любовта. Любов като никоя друга. За вяра отвъд вярата. За време, в което Западния и Мюсюлманския свят още не са били така разделени. Книга, която е написана изключително красиво, почти като приказка на Шехерезада, но не се чете на един дъх. Книга, която те кара да чувстваш. Да мислиш. Да търсиш краля на птиците в себе си.
Не са много книгите, чиито изречения могат да въздействат така. Затова предварително се извинявам за превода си – макар и да знам английски, да мога да го говоря, разбирам и пиша, не съм преводач (което е истински талант и умение, на което се възхищавам). Но се надявам, че ще добиеш представа за какво литературно бижу говоря. И ще искаш да се срещнеш с „The Bird King“ (доколкото ми е известно книгата не е преведена на български език).
За вярата
„Няма смисъл да се преструваш, когато нещо се отнася до вярата. Помни това, любов моя. Хората, които искат да те изгорят жива, ще си намерят причина да го направят, независимо дали си съгласна с тях или не.“
„Някои идеи са толкова красиви, че дори зли хора вярват в тях.“
За войната
„Нека ти кажа нещо важно. Истинската борба на тази земя не е между тези, които искат мир и тези, които искат война. Тя е между тези, които искат мир и тези, които искат справедливост. Ако това, което искаш е справедливост, може често да се оказваш права, но рядко ще си щастлива.“
„Тази война може да е започнала на бойното поле, но ще завърши на картата.“
За смъртта
„- Почти умрях току-що.
– Животът е низ от близки пропуски. Смъртта се случва само веднъж.“
За страха
„Страхът може да направи всичко реално. Хората с черните наметала се страхуват, че ти си магьосник. Ако те осъдят като магьосник и те изгорят за това, тогава, за практически цели, ти си магьосник, независимо дали си започнал като такъв или не. Не е нужно страхът да има смисъл, за да има последствия.“
И за разни други неща
„- Винаги си толкова ядосана, не разбирам. Имаш хубави дрехи, забавления, храна, когато другите гладуват. Имаш любовта на султана. Какво повече може да искаш?
– Да бъда султана.“„Хрътките няма да дойдат насам. Имаш нужда от свободна воля, за да направиш нещо толкова безумно.“
„- Истинската поема е написана от истински човек. Той е имал някакви намерения. Искам да знам какви са били. Имал е причина да напише поемата и искам да знам каква е била тя.
– Има ли наистина значение? Историята, веднъж напуснала ръцета на автора, вече принадлежи на читателя. И читателят може да види много неща, противоречащи си неща. Авторът мълчи. Ако неговите намерения са имали такова голямо значение, нямаше да има нужда от инквизиция и войни. Авторът на поемата мълчи, авторът на света мълчи. Не ни остават други намерения освен нашите собствени.“
- – Мислиш ли, че съм егоист?
– Не знам, мадам, не ви познавам изобщо.
– Мисля, че съм много по-малка от нещата, които се опитвам да направя, това е всичко. Не е себелюбие. Прекарах целия си живот на едно място. Така нямаш никакво чувство за пропорционалност.“„Това, което те имат не е по-добро. По-лошо е. Но нещо ужасно може да проработи точно както и нещо прекрасно. Това не го прави по-добро.“
