„Тя извади кутията с бисквитите на баща си и раздаде на всички. – Това ще ви оправи настроението. Семейство Уилсън изглеждат приятни. Не са виновни те, че токът е спрял.“
Тъй като „Мъртви гласове“ беше част от моя All Hallow’s Read тази година, вече писах малко за нея. Продължението на „Скришни места“ беше точно толкова СТРАХотно, колкото и първата част. Може би дори малко по-добро! Книгите за духове винаги са били класически избор за смръзяващо кръвта четиво, но „Мъртви гласове“ е еднакво подходяща за четене, както около Хелоуин, така и през зимата. Поредицата на Катрин Арден ще включва четири книги – по една за всеки сезон. „Скришни места“ беше есенната, „Мъртви гласове“ – зимната, и сме в очакване на пролетната история.
Само няколко месеца след края на „Скришни места“ и след като Оли, Коко и Брайън се завърнаха от „другия свят“, този на ходещите плашила, и Оли надхитри Усмихнатия мъж, тримата отиват на ски ваканция заедно в бащата на Оли и майката на Коко. Хижа Хемлок обаче не е каквато са си представяли – още с пристигането си попадат в снежна буря, в хижата започват да се случват странни неща, а Коко и Оли сънуват зловещи сънища, които сякаш ги предупреждават за наближаваща опасност. В хижата пристига и странен „журналист“, който изследва паранормални явления и им разказва за миналото на сградата, която е била сиропиталище (разбира се). Откъснати от света, тримата приятели се впускат в ново мрачно приключение, но кой е приятел и кой враг?
Много се притеснявах дали втората част ще ми хареса, колкото първата, но я прочетох страшно бързо, защото освен увлекателна, историята е сърдечна и разказва за важни неща. Да, ние, порасналите деца, няма да научим толкова от нея, колкото един читател на 10-12 години, но това не я прави по-малко приятна за четене. И докато водещ в първата книга сякаш беше разказът на Оли, тук е този на Коко, а Коко ми е любимка! Поне толкова любим ми е и бащата на Оли, защото той готви! Готви прекрасно и обича да го прави – което е късмет, както за героите в книгата, така и за мен като книжна сладкарка.
От книгата могат да се сготвят много неща, като водещи може би са палачинките, но палачинки сме правили много пъти. Затова се спрях на два много лесни книжни сладкиша – PBJ (сандвичи с фъстъчено масло и конфитюр), които правих за Смълчаният читателски клуб и днешната рецепта – (тиквени) бисквити с парченца шоколад. Мисля, че бисквитите ги има и в предишната книга, а аз избрах да са тиквени заради сезона – реално може да са всякакви!
Предупреждавам, че правих всичко на око и мерките са крайно относителни. Но самите бисквити са лесни за приготвяне, ароматни и мекЕчки (както казва Игинатора) – много вървят с топло или студено мляко!
Продукти:
100 г меко масло
1 ч.ч. кафява захар
1 яйце
1 ч.ч.варена пюрирана тиква
3 ч.ч. брашно (за него съвсем не съм сигурна, защото сипвах от пакета)
1/2 ч.л. сода
ванилия
канела
парченца шоколад
Приготвяне:
1. Сложих всичко без брашното, содата и шоколада в купа и разбърках с миксер.
2. Добавих брашното със содата – сместа трябва да може да се слага с лъжица, а не да се получава тесто.
3. След като бях доволна от консистенцията, заслах тава с хартия за печене и сложих по една супена лъжица от сместа на разстояние една от друга.
4. По принцип е хубаво да се сложи шоколад директно в сместа, а не само отгоре, но аз направих и няколко с шарени топчета за сина ми, затова слага само отгоре.
5. Изпекох за 15-тина минути (до съвсем лек златист загар на краищата), за да останат бисквитите меки.
