Започваме нова поредица, защото установих, че има доста екранизации по книги, на които е редно да обърнем внимание, а сега, четейки „Властелинът на пръстените“, ми се стори удачен момент – желязото се кове, докато е горещо, а за екранизации се пише, докато книгата е (относително) прясна в главата ти.
Бях решила, че след всяка книга от трилогията на Толкин (отново) ще гледам съответния филм. Речено – сторено! Първата част вече е в историята и ще споделя накратко впечатленията си, след като гледах екранизацията с нови очи.
И досега смятам, че „Властелинът на пръстените“ е поредица, която изглежда страхотно на големия екран (също и на малкия). Личи си, че е правена с любов, уважение и най-важното – изключително задълбочено познаване на оригинала. Актьорите са чудесни (макар и според Пролет да са прекалено красиви спрямо книгата), атмосферата се усеща, а Нова Зеландия несъмнено е била величествена снимачна площадка (макар и да мисля, че такава природа имаме и в България, а останалото е CGI).
Тъй като всяка книга е разделена на две книги, „Задругата на пръстена“ обхваща предимно втората книга. Вярно, че в първата има едно голямо вървене и много описания, не толкова много действие, предполагам, че затова е избран този подход.
Най-голямата разлика сякаш е в самото време, през което се развива действието – във филма всичко започва от рождения ден на Билбо (както и в книгата), но сякаш Гандалф идва, тръгва си и се връща на същата вечер, и Фродо заминава. В книгата това се случва след години – чак когато Фродо става на около 50 (не помня точната възраст) – така Фродо реално пораства от пълнолетието си (което при хобитите е на 33 години) до това да е младеж на 50. И след това има около година да се подготви за самото заминаване. През това време Сам подслушва и разказва всичко на Мери и Пипин. Докато във филма те някак случайно се срещат след като Фродо и Сам потеглят.
Голям пропуск за мен е и липсата на героя на Том Бомбадил, тъй като той спасява Фродо и компания два пъти и е много интересен персонаж.
Друга интересна разлика е Арвен, която в книгата „Задругата на пръстена“ няма почти никаква роля и се появява за много малко, представена е бегло и набързо, макар и да се загатва ролята ѝ по-натам. Не се оплаквам, че във филма ѝ е отредено повече време – Лив Тейлър е абослютен елф и girl power! Тя замества друг елф от книгата, който ги придружава из Лотлориен (тази част е пропусната във филма изцяло, а Задругата върви със завързани очи през част от времето в гората) и дори успява да „закрепи“ Фродо със сълза, докато стигнат в Ломидол при Елронд, който може да го излекува, да освободи реката (пак Елронд, а конете от речна пяна са дело на Гандалф) и да прехвърли Фродо в безопасност (в книгата Фродо язди сам коня).
Също така Съветът в книгата трае много по-дълго и се решава с дни. Всички уж случайно идват по други въпроси при Елронд. Затова пък във филма сцената, където всеки решава да придружи Фродо с меч, лък, брадва е много мила и запомняща се, макар и да не съществува в книгата. По това време и Елронд връща меча, който е изкован наново на Арагорн, което се случва чак във втория или третия филм.
Има още много дребни разлики и пропуснати или съкратени глави. Като това, че преди влизането им в Мория в книгата ги нападат вълци, което го няма във филма. В книгите Гандалф сам се сеща как да отвори вратата след 456 опита. И Боромир, а не Мери и Пипин хвърлят камъни във водата пред мината.
И като казах Боромир, всъщност в книгата той е страхотен персонаж и го харесвах наистина много. Шон Бийн се справя отлично с ролята, просто сякаш няма достатъчно време да я развие напълно.
При Огледалото на Галадриел в книгата са Сам и Фродо като Сам поглежда първи. Галадриел не говори в главите им в книгата, макар и да казват, че се е опитала да изкуши всеки с нещо, но не мисля, че чуват гласа ѝ по този начин. Накрая тя дава подаръци на всички, докато във филма само Фродо получава Светлината. Но пък и само този подарък е важен всъщност.
Така мога да изброявам още, но важното е, че духът на „Задругата на пръстена“ все пак е уловен и начинът, по който е разказана историята прави смисъл. Разбира се, че няма как 1:1 да се придържат към книгите, те са много по-мащабни и епични.
