След като официално вече 100% от Trouble Bakers са чели „Властелинът на пръстените“, решихме да разберем коя какво (не) харесва, кои са любимите ни моменти от книгите и филмите, и съставихме този Властелински лексикон! Сами го измислихме, но въпреки това на места бяхме затруднени да отговорим. 🙂 Все пак се получи интересно – може да се изненадаш от някои отговори.
- Любим герой от поредицата
Пролет: Как може да е само един???
Деси: Арагорн за мъж. Еовин за жена. Гандалф за магьосник. 🙂 - Любим народ
П.: Елфи
Д.: Хобити - Любим цитат
П.: 3 „Никога е прекалено дълга дума.“, казано от Дървобрад. Може би затова се опитвам никога да не казвам никога (освен в този случай:)
Д.: „Ала не е наша работа да мъдруваме върху безкрайните съдбини на света, трябва само да помагаме както можем на епохата, в която живеем, да плевим злото в полята, които познаваме, та ония, що дойдат подир нас, да разорат чисти угари. А дали ще е слънчево времето им, или облачно – това не решаваме ние.“ Това са думи на Гандалф, които резонират с начина ми на мислене и веднага попаднаха право в сърцето ми. - Любима книга от трилогията
П.: Втора книга.
Д.: И за мен е „Двете кули“. - Любим момент
П.: Като цяло всяко изненадващо появяване на Гандалф и всяко негово загадъчно изчезване.
Д.: Много са, но ми харесва цялата празничност на рождения ден на Билбо в началото – такива запомнящи се тържества искам да правя и аз! - Най-тъжен момент
П.: В книгите има много сълзи и тъга, но аз никога не съм възприемала тези моменти като изцяло тъжни. Всъщност в голям процент от случаите тъгата дава заряд на героите да продължат напред. И това е някак зареждащо.
Д.: По принцип би бил този, в който Гандалф пада при битката в Мория, но това, че знаех какво става после повлия да не ми е безкрайно тъжно. - Любимо място
П.: Графството.
Д.: Ветроклин, защото обожавам гори и тук има много, но тази за мен е най-странна и мистична.
- Любим момент/реплика от филмите
П.: Моментът, когато Гандалф се появява на хълма при Шлемово усое, както е обещал по изгрев на петия ден. Както и много гърл пауър (ех, че звучно) моментът, когато Еовин казва „I am no man“.
Д.: Аз имам нещо като топ 3 на моментите, които или въобще ги няма в книгите или са се случили по друг начин, и с други думи:
1. Речта на Сам, когато ги нападат назгулите при Фарамир.
2. Моментът на създаване на Задругата, когато всеки казва, че Фродо има неговия жезъл, лък, меч, брадва.
3. Думите на Арвен към Арагорн „Why do you fear the past? You are Isildur’s heir, not Isildur himself. You are not bound to his faith.“
- Най-голям пропуск при екранизацията
П.: По-скоро ми харесва, че в екранизацията има вложени детайли от книгата „Хобит“. Може би Питър Джаксън не е бил сигурен дали ще има възможност да екранизира и „Хобит“. Камо ли в 3 филма време. 🙂
Д.: Може би липсата на Том Бомбадил. Също така Фарамир е героят, който най-много се различава в книгите спрямо филмите, а в книгите е 135 пъти по-як.
10. Любим броманс
П.: Арагорн – Леголас – Гимли.
Д.: Сам и Фродо.
11. Любимо стихче/песен
П.: Песен за баня:Пей, хей! За водата, що се лей,
що умората измива и ни грей!
Да пее с нас и млад, и стар;
водата е божествен дар!О! Сладко чукат капки дъжд,
поток тече нашир и длъж,
но по-прекрасна от дъжда
е вечер топлата вода.Със сухо гърло в пек голям
вода студена пием, знам,
но често търсим бира с пяна
и топлата вода във вана.Прекрасно скача водоскок
сред мраморен басейн дълбок,
но сладка е след тежък ден
водата топла върху мен!Д.: Това за Арагорн, много ми харесва как звучи на български:
Не всякое злато сияе,
не всеки скиталец е враг
здрав старец не вехне до края,
не жари слана корен як.
Ще лумне пак пламък изгаснал,
над сянката — лъч засиял;
строшеният меч ще зарасне,
сваленият пак ще е крал.12. Любима храна/напитка
П.: Елфически хляб (lembas bread) в интерпретация на Trouble Bakers, разбира се. Но бих опитала и някоя бира. 🙂
Д.: Всичко, което ядат хобитите ми се струва вкусно, като много често на масата в книгите присъстват хляб и масло, а това е едно от нещата, които най-много обичам. Простичко е, а в сцената, където Фарамир ги гощава има и (червено) сирене и е съвсем перфектно! Иначе и аз бих пийнала бира, но държа да е при Пиволей Мажирепей в „Скокливото пони“!
