Може би трябва да започна с това, че едни от любимите ми книги включват наличието на врати и ключове. Първите ми асоциации веднага са с Доор от „Никога, никъде, никой“ на Нийл Геймън и за господин Лъвхарт от „Изключителната и удивителна приказка за Мирър и Голиат“ – освен всичко друго, там има един страхотен цитат за ключове:
„Понякога си мисля, че съм един особен ключ. Глътни ме и ще отключа всяка врата в теб.“
Вратите са повтарящ се елемент в толкова много книги, дори когато не са точно вртаи – портали, гардероби, заешки дупки, в които падат малки момиченца. Общото между всички тях е, че водят другаде. Водят навсякъде. Но първата стъпка, за да отидеш навсякъде е да отидеш някъде. А за това трябва да имаш смелостта не само да намериш вратата, но и да влезеш през нея. Защото вратите носят промяна и е почти сигурно, че няма да се върнеш същия, че прекрачиш ли прага ѝ, нещо ще е различно. Книгите също са врати. Отваряш ги и влизаш вътре. Историята те поглъща и променя. Понякога незабележимо, съвсем малко. Но най-добрите истории… е, след тях опрделено не сме същите.
В 2 през нощта завърших The Ten Thousand Doors of January. Най-често дочитам книгите си след полунощ и почти никога през деня. Тази книга преди вече доста време ме намери не съвсем случайно (корицата!) и чакаше в Киндъла, докато дойде януари, защото бях твърдо решила, че ще я чета тогава. В тази връзка мога да ти кажа, че може би е по-подходяща за лятото, но аз обичам да си създавам моя тематичност.
И макар че нямах идея за какво се разказва, дори не бях погледнала синопсиса, книгата (един вид) ми беше препоръчана. Не от познат, а от друг автор, който харесвам – на корицата стоят думите на Amal El-Mothar (няма да рискувам да го пиша на български, тъй като не съм 100% сигурна как се чете името ѝ), съавтор на една от книгите, които грабнаха мастителното ми сърце миналата година (после грабна и Hugo-то за новела, както и общо взето всички награди), най-поетичната непотична книга, най-лиричната научна фантастика – This is how you lose the time war.
Думите ѝ – „unbearably beautiful“ – напълно описват The Ten Thousand Doors of January. Непоносимо красива, поглъщаща и омагьосваща, вълшебна и ужасна, фантастична и напълно реална. В книгата има друга книга, която също се казва The Ten Thousand Doors и цялото нещо е като матрьошка – история в историята. И дори романът да е фентъзи, всичко е съвсем истинско – робство и насилие, лудост и психически заболявания, революция и промяна. Мъже с власт, които не искат да я пуснат и биха направили всичко, за да може светът да не се променя. Биха затворили (и дори заковали, ако можеха) всяка врата, биха отстранили всяка пречка. Но промяната е като плевел и не е толкова лесно да я унищожиш.
Понякога просто гледах думите на авторката и се чудех как може някой толкова добре да си служи с тях, сякаш самата тя идва от един от световете, които описва – the Written. Затова и нямам представа как се е получил преводът на български, но за съжаление такава книга много лесно може да бъде осакатена – надявам се, че не се е случило, но не е лесно да намериш правилните думи след като някой вече е намерил най-правилните, но на друг език. В случая много се надявам да греша, защото искам всички да обикнат тази книга – тя го заслужава.
Все пак думите във всеки свят, по един или друг начин, имат силата да пренаписват реалността. Ако им вярваме достатъчно, ако ги направим истината – тогава и една дума може да промени всичко. Историята ни го доказва. Разбира се, често това е грешната дума. Но стига за това – време е за рецептата. Историята не изобилства от храна, но пък такава и не липсва съвсем. Много се чудех на какво да се спра, но избрах нещо солено – книжните солениши определено изостават от сладкишите. Така че днес ти представям едни много лесни и чудесни царечни хлебчета. Стават бързо, защото са със сода, а не с мая и са страхотни за по път (ако ще отваряш Врати например), за закуска, вечеря или каквото си решиш. Аз ги ядох със супа. 🙂
„…and I discovered two things waiting beside our nest: a greasy ham hock with all the fat and gristle still hanging off it for Bad, and an entire pan of corn bread for me.“
Продукти:
200-300 г фино царевично брашно
1 яйце
100 г масло (на стайна температура)
300 г настърган кашкавал
1 ч.л. сода
сол
Приготвяне:
1. Смеси в купа брашното, солта, содата, яйцето и маслото и замеси меко тесто с ръце.
2. Добави кашкавала и смеси хубаво.
3. Оформи топчета с ръце и ги нареди на разстояние в хартия за печене (при мен станаха 11 хлебчета).
4. Печи докато станат леко кафяви (аз съвсем леко прекалих) в предварително загрята фурна на 180 градуса.
5. Косумирай топли!
Смятам да направя отделен пост с нещата, които най-много ми харесаха в книгата и любимите ми цитати. Засега спирам!
