post

„Всъщност харесвам доста странни неща. Например, палачинки с бекон. Чаша леденостудено мляко посред нощ. Падаща звезда от небето, която не е нито самолет, нито НЛО. Да се сетя за нещо, което съм убеден, че съм забравил.“

Сигурно вече си мислиш „Деси няма ли да спре да говори за тази книга?“. Nope. Не. Ньет. Ц. Никакъв шанс! На всеки, който ме познава му е ясно, че когато някоя книга грабне сърцето ми, просто се чувствам длъжна да я „проповядвам“ надлъж и нашир. Защото за хубавите книги трябва да се говори (за останалите може и да се мълчи, даже понякога е препоръчително).

С „Балада за един счупен нос“ ме срещна тазгодишната Нощ на литературата и само след първите няколко изречения бях сигурна, че тази книга ще е едно малко книжно чудо. Обожавам скандинавска литература, особено детската. Не знаех кой е Арне Свинген, но стилът му ме очарова. Още от първите страници човек неизбежно симпатизира на Барт. Нелекият живот на 12-годишното момче е разказан през неговата перспектива, която е толкова различна – постепенно разбираме къде точно живее, с какви проблеми се сблъсква и с какви чудеса е осеян пътят му.

Не искам да ти разкривам много от историята – ще ти кажа само, че в сюжета умело се преплита опера, бокс, училищен живот, почистване на блока, каране на колело, търсене на баща, който никога не си срещал. Но отвъд всичко това, „Балада за един счупен нос“ е чист нокаут – удря те в емоциите и успява да изпее правилно всички ноти на човешката душа. Мисля, че освен безкрайния оптимизъм на Барт (който обаче не е тип „заравяне на главата в пясъка“, той много добре осъзнава проблемите, които го заобикалят), най-много ми харесват нетипичните приятелства и помощта, която често идва от най-неочаквани места. Разликата между скандинавската и всяка друга детска литература е в това как третира децата – не като малки хора, които не разбират нищо, а точно обратното. И това ги прави подготвени за живота, проницателни и готови да покорят света.

DSC_0719

За да успеем да се потопим в историята на Барт на български език, трябва да благодарим на преводачката Ева Кънева, която е свършила страхотна работа. Радвам се, че точно тя ми продаде книгата по време на ПроЛетния панаир пред НДК – вярвам, че така ѝ е предала още малко позитивен заряд. Да си преводач е трудно, защото трябва отлично да познаваш не само езиците, но и да си словесен магьосник, иначе рискуваш да заблудиш читателите или да направиш от шедьовър посредствена книга. Добрият преводач може да направи чудеса и да превърне никому непознат автор в любимец на хора, които никога няма да говорят неговия език и може да живеят на съвсем друг континент дори.

И, разбира се, дойде време и за рецептата. Тук е моментът да си призная, че аз никога не съм правила палачинки – тези от снимките са дело на таткото на Игинатора, а обикновено за предишни събития са ги правили мама, Пролет, Мимето, Георги, Елито… всеки друг, но не и аз. Затова и рецептата не е моя, а и вярвам, че всеки има собствена такава. В случая тези са с бекон, който не е пържен или печен, но това е по избор. Тъй като книгата е европейска, а не американска заложихме на стандартните тънки палачинки, които всички познаваме и обичаме. Рецепта може да видиш ТУК, като брашното (а и всичко останало) варира според предпочитанията.

Надявам се, че съм успяла да събудя любопитството ти и ще се радвам да чуя отзиви, ако решиш да прочетеш „Балада за един счупен нос“ на Издателство Емас.

Снимки: Борислава Първанова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *