През 2016 г. започнах тази традиция и бързо се превърна в любимото ми нещо. Книжен обзор, който е малко по-различен тъй като просто казвам по едно-две изречения за всяка книга, която съм прочела през годината. Може да е описание, извод, чувство – най-често е първото, което ми хрумне, гледам да не го премислям излишно. И така, без повече да се бавим, време е за книжния обзор на 2021 г. 40 книги успяха да намерят място в живота ми тази година (без да броим детските, които чета на Игинатора) – в някои се влюбих, други бяха средна работа, трети не успяха да се справят с високите очаквания. Кои са книгите от първата прочетена до последната (в този ред) може да видиш в линка ТУК.
- Семейството е всичко. Но най-често е комично и ти мисли доброто.
- Всички имаме силата да пренаписваме историята си отново и отново и да отворим всяка врата – дали ще успеем да я затворим е отделен въпрос.
- Понякога първите 300 страници от книга може да не ти харесат. Но за сметка на това следващите 200 също да не ти харесат.
- Животът е Хаос и Шум, а да чуваш чуждите мисли е ад.
- Всеки трябва да търси своята къща в лазурното море, своето избрано семейство и своя Чонси.
- Не всяка книга с гора е добра книга, а и не всяка гора е добра гора.
- Има книги, които четеш и такива, които те четат. Има го и Тери Пратчет, който те прави повече теб.
- Всички сме Омари в нечия история.
- Каквото и да правиш, където и да си, надявам се, че огньовете горят ярко за теб.
- Каква жена трябва да е една жена? Никой не знае, но всеки се опитва да ти казва.
- Няма покорени върхове, има изкачени. Но понякога оставаш там, на твоя връх, завинаги.
- Всяко решение има последици (шокиращо, знам).
- Децата са по-умни от възрастните. Точка.
- Моралът е по-субективен, отколкото си мислиш.
- Справедливостта невинаги тържествува по начина, по който ни се иска.
- Най-добрият финал на поредица ще те остави опустошен и обнадежден едновременно. И ще се чудиш как въобще си преживял трите книги без да се разпаднеш.
- Да си куиър никъде не е лесно, но в България съвсем не е.
- Нетърпението може да бъде затворено в кутия, но почти със сигурност ще намери начин да се измъкне от нея и да се превърне в стихове.
- Маймуните са повече хора от хората.
- Може да имаш седем добри години, а сигурно и 70, но не и само добри години.
- Никой не иска да заспива сам и както сънят, така и луксът да го споделяш с някого си имат цена.
- Наистина ли децата са невинни ангели или ние им приписваме качества, които ни се иска да имат? По-сложно е от това.
- Счупеното носи щастие. Счупеният нос понякога също.
- Растенията са не по-малко агресивни от хората. Понякога повече.
- Все още има книги с много хубави сгради и много плоски персонажи.
- Морето невинаги е от вода. Небето невинаги е синьо. Можеш да се удавиш в мед и историите пак да жужат в главата ти.
- Това, че си прокълната да ходиш с паница, залепена за главата не те прави по-малко принцеса.
- Думите са утеха. И могат да ти донесат вътрешен мир, точно колкото и буря.
- Птиците в града никога не скучаят.
- Ужасите дебнат маскирани като какво ли не. И понякога ядат кучета.
- Печенето е магия, но не особено полезна такава, ако хората около теб почнат мистериозно да изчезват.
- Животът се случва на кръстопът между тривиланото и магичното и често свършва рязко и безцеремонно.
- Който търси, намира. А понякога него го намират.
- Можеш да си вещица от велик род и пак да нямаш никаква цел и посока. За жаслост.
- Кулинарните вещици са най-яките вещици!
- Изкуственият интелект може да преживява света съвсем естествено.
- Всеки търси изкупление. Дори да сънува мокри сънища с плъхове.
- Всичко има край и той може привидно да е щастлив и всъщност да не е.
- По Коледа стават чудеса, но загубиш ли нещо, невинаги ще го намериш същото.
- Мистериите са мистериозни.
Осъзнавам, че това не е най-добрият начин да накараш някой да прочете нещо, но не това е целта ми всъщност. Тази година прочетох страхотни книги, но сякаш по-малко истински добри от предишната (или просто ставам все по-претенциозна). Така или иначе, няма излишна страница или книга, за която да съжалявам и това май си остава най-важното.
