Рядко приготвям повече от един (2-3) книжен сладкиш от една книга – мисля, че досега се е случвало само с „Изключителната и удивителна приказка за Мирър и Голиат“ (което ме подсеща да обединя всички рецепти от нея в един пост). Това лято за Смълчания читателски клуб два пъти бях приготвила специално книжно меню само от по една книга, но типично в мой стил ще започна с последното и последната сбирка за сезона.
Откакто прочетох „Нетърпение в кутия“ на Мария Донева, знаех, че искам да я сготвя цялата – такива вкусотии има по страниците! Като започнем от „трошици от целувки“ от едноименното стихотворение и преминем към „морето е просто сладкиш“, „орехов сладкиш на масата“, „торта? Нося ти парченце“, Случка с геврек и цялото меню от Тигърът на седемте мазета. Затова за последния клуб в общи линии направих точно това – книжни сладкиши и солениши, които споделих с любимите ми смънчанци и смълчанки в Южен парк с голямо нетърпение!
Трошици от целувки от Нетърпение в кутия
Целувките всъщност ги бях купила от турската сладкарница и имах намерението да са цели, но стихотворението се сбъдна, тъй като ги бях дала на И. да ги донесе вкъщи. По пътя, той беше успял да ги смачка с другата торба с покупки. Така в крайна сметка имахме цяла кутия натрошение целувки, но не бяха в кутия от обувки, а в кутия за сладкиши.
Орехов сладкиш от Престъпно стихотворение
Обожавам орехи, а и на село имаме, тъй че баба ми праща големи торби и семейно ги чукаме на терасата – доста време отнема, чистенето особено, но си заслужава. За ореховия сладкиш, който „вкъщи мравчетата искат“ заложих на класическа рецепта за кекс, но вътре добавих локум (локумът е доста подценен!) и обилно го поръсих с орехи. Печените орехи са цял нов свят, тъй като и ароматът и вкусът им стават фамозни!
(Шоколадова) торта от Малкото чудовищенце
Това е едно от любимите ми стихотворения в книгата – толкова е мило и трогателно, че всеки път лекичко си подмърчам на него. Тортата на картинката наистина е шоколадова и има черешка, но точно тогава никъде не успях да намеря коктейли череши и понеже каузата ни беше фондация Дивите животни, я украсих с кейк топъри с горски животни. Самата торта беше силно шоколадова – блатът правих по любимата ми технология с добавяне на гореща вода към сместа накрая, а кремът трябваше първоначално да е шоколадова сметана, но имах проблем със сметаната. Затова смених цялата стратегия и заложих на маслен крем с разтопен шоколад – е, мисля, че се получи в пъти по-добре! Украсих и с шоколадови стърготини за троен шоко ефект!
Геврек от Случка с Геврек
Друго страхотно стихотворение (те всички са страхотни всъщност!) е за човек и куче, а гевреците този път взеха, че ми се получиха дори! Рецептата беше подобна на тази за кифлички, но съдържаше и вода и олио (вместо масло). Нямах меласа и отгоре ги намазах с мед, за да полепне сусамът. Най-пипкавата част е самото създаване на формата геврек и фитилите. От тази гледна точка не бих правила гевреци всеки ден, но резултатът поне беше красив и вкусен!
Кюфтета от Тигърът на седемте мазета
Кюфтетата са си кюфтета – знаеш как се правят. Моите бяха малки и печени (аз нищо не пържа общо взето), като заложих на микс от подправки с преобладаващ кимион и чесън на прах – мисля, че Мърко би одобрил!
Всъщност в може би най-любимото ми стихотворение от книгата – Добрите чорапи, няма храна. Но има чорапи, което си е почти толкова хубаво! Чорапените истории са ми страшно любими – за справка виж „Чорапът, който промени света“, и никога не ми омръзват. А тази е разкошна! Но колко точно ще разбереш като прочетеш книгата на Мария Донева. Вярвам, че имаш нужда точно от нея – толкова красива, мила и добра (за книгата говоря, но и самата Мария Донева е точно такава!).
До нови вкусни срещи!
