„Не забравяйте да си хапвате и по някоя бисквитка. Според мен книгите и бисквитките си подхождат чудесно.“, казва Алекс Т. Смит в увода на книгата и още тогава съм сигурна, че ме очаква наистина вълшебно коледно приключение.
Здравейте, аз съм вашата Деси-с-лава и обичам коледни истории и не обичам коледни истории. Как така сигурно се питаш (или не, но аз ще отговоря). Според мен има само два вида коледни истории – едните са абсолютно разкошни и ни стават любими завинаги, останалите са meh. Вторите са особено гадни, защото не са лоши, просто са…никакви. Не е че нямат коледен дух, че не са топли или мили. Просто нещо не се е получило съвсем. Затова всяка година чета коледни книги (което е различно от зимни книги!), но рядко имам нови любими. Най-добрата коледна книга на всички времена несъмнено е „Писма от Дядо Коледа“ на Толкин и си дели първото място с „Дядо Прас“ на Тери Пратчет. Второ място остава за „Ще спаси ли Доктор Проктор Коледата?“ и вече го дели с „Уинстън се прибира за Коледа“.
По принцип книгата е предвидено да се чете като адвент календар, но Игинатора я получи за подарък на Бъдни вечер и аз я прочетох тогава. Цялата. На един дъх. На себе си. Ние имаме друга книга, която четем всеки ден през декември – тази за Зайчето Питър. Но разликата между двете всъщност е голяма. Тази за Питър е чудесна за по-малки читатели, и макар че историята продължава през главите, също така почти всяка е отделно приключение (беля).
Тази за Уинстън (която е втората по-нова част, не съм чела първата, но ще я купя догодина) е доста по-хубава според мен и може да се чете заедно – главите са разделени, но не е нужно, а и искаш да знаеш какво ще се случи. Стилът е много по-красив, писането и героите са чудесни, илюстрациите са разкошни, а историята е подходяща за малки, големи и средни хора (и животни!). Разбира се, че до някаква степен е предвидима, но има толкова страхотни елементи, че няма как да се не влюбиш. Ще изброя част от тях без да разкривам сюжета и без да имам претенцията за изчерпателност:
- много храна, всякаква храна, вкусна храна!
- поща!
- пътешествие между различни държави и места
- различни животни със своите чудатости
- истински френски, който е tres baguette!
- Клуб Втора вечеря (който обезателно искам да създам под формата на някакво събитие!)
- ГОЛЯМОТО МИШЕ ПАРТИ
- Библиотека и много книги!
- коледни базари
- рецепти и неща за правене
Понеже бях виждала книгата по витрините на книжарниците, мислех, че Уинстън е совата, а се оказа, че е мишката! Което е доста забавно понеже напоследък съм на миша вълна след като прочетох „Мишките отиват на опера“ на Мария Донева (15 000 звезди ѝ давам, прочетете я и идете на опера!). Винаги съм обичала мишки, а книжните мишки са ми най-любими (да не се бъркат с книжни плъхове). От „Червената стена“ с нейните смели мишоци през „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“ до ден днешен мишата ми душа ликува на всяка история за смел мишок, който не се страхува да е различен!
Разбира се, нямаше как да не изпека нещо от книгата (нали това правя все пак, книжни сладкиши и солениши) – спрях се на рецепта, която действително присъства – тази за немските сладки лебкухен, като естествено си позовлих някои своеволия с подправките и мерките понеже правя всичко на око. Доста съм доволна от резултата, но тъй като сложих доста мед, реших да си спестя захарната глазура. Надявам се, че Гилдията на мишките сладкари би ги одобрила!
Сладки празници! Четете, хапвайте и нека да е топло на душите и коремчетата ви! И крем брюле на всички!
