post

Къде искам да живея: Къщата в лазурното море

„Не можеше да повярва, че е едва сряда. Почувства се още по-зле, когато осъзна, че всъщност е вторник.“ И с това ви казвам честит понеделник! 😀 Откакто прочетох „Къщата в лазурното море“ (в моя случай The house in the cerulean sea, защото я четох на английски), искам да кажа толкова много неща за тази книга. Прочетете още…

post

Балада за палачинки с бекон (и един счупен нос)

„Всъщност харесвам доста странни неща. Например, палачинки с бекон. Чаша леденостудено мляко посред нощ. Падаща звезда от небето, която не е нито самолет, нито НЛО. Да се сетя за нещо, което съм убеден, че съм забравил.“ Сигурно вече си мислиш „Деси няма ли да спре да говори за тази книга?“. Nope. Не. Ньет. Ц. Никакъв Прочетете още…

post

Библиотеката на Игинатора (всичко накуп!)

Започнах поредицата „Библиотеката на Игинатора“ някак на шега във Facebook с идеята да показвам и разказвам за някои от книжките, които четем заедно. Тя пък взе, че се получи много добре, за което заслуга имат най-вече хората, които се вълнуват от детска литература! И след месеци обещания да събера всичко на едно място, днес, 01.06.2021 Прочетете още…

post

Какво е любовта? Сладкиш с маково семе!

„Бабо, какво е любовта? Ема попита баба си, която приготвяше сладкиш с маково семе. – Ех, любовта – въздъхна баба ѝ – тя е нещо фино и ароматно като сладкиш.“ Няма нужда да казваме колко сме съгласни с бабата на Ема – то е ясно! Какво е любовта? Въпрос за един милион долара, а даже Прочетете още…

post

Грахова супа със сланинка по Баба Вихронрав

„Госпожица Загадини зъзнеше край огъня. Той не беше особено силен – само колкото да не е без хич. Въпреки всичко от малкото гърненце върху жаравата се носеше миризма на грахова супа със сланинка… Вещиците хапнаха грахова супа със сланинка, доволно мазна, но – трябва да се отбележи – без сланинката. Баба беше привързала парчето сланина Прочетете още…

post

Зимен пир с пай със зеле и гъби от „Момичето в кулата“

„Дмитрий изпрати мъже да изискат гостоприемството на местния господар и после пируваха с пай със зеле и мариновани гъби.“ И почти като с магия отново сме в света на Winternight. Докато четях „Орикс и Крейк“, И. до мен четеше „Момичето в кулата“ (още я чете) и толкова много му завиждах! Идеше ми да грабна книгата Прочетете още…

post

Какво е Тайна кутия с кауза?

Пиша този текст, защото искам да разкажа малко повече за нашите Тайни кутии с кауза и защото не искам да има разочаровани. В този смисъл ще се опитам да обясня КАКВО Е и КАКВО НЕ Е нашата инициатива. Тайна кутия с кауза НЕ Е месечна кутия. Идеята за нея възникна покрай пандемията и невъзможността ни Прочетете още…

post

Орикс и Крейк: Историята, на която не повярвах

Вярвала съм в метачи на сънища и в поне шест невъзможни неща преди закуска. Вярвала съм в некроманти в космоса и във всякакви говорещи животни (включително Жираека на Толкин). Вярвала съм в жени, които могат да родят всичко – от бебе, през плужек и гайки до цяла планета. Вярвала, че не съществуват мъже, а също Прочетете още…

post

Десет хиляди врати и няколко царевични хлебчета по-късно

Може би трябва да започна с това, че едни от любимите ми книги включват наличието на врати и ключове. Първите ми асоциации веднага са с Доор от „Никога, никъде, никой“ на Нийл Геймън и за господин Лъвхарт от „Изключителната и удивителна приказка за Мирър и Голиат“ – освен всичко друго, там има един страхотен цитат Прочетете още…

post

Какво научих от 12 948 страници?

Тази статия е моята Нова година, рожден ден и още 12 празника взети заедно – винаги чакам да я напиша с голямо нетърпение. Може би защото донякъде я пиша през цялата година – не тук, но в главата си. Никога не знам точните думи или изречения, които ще изникнат при писането – понякога са цитати Прочетете още…