post

Балада за палачинки с бекон (и един счупен нос)

„Всъщност харесвам доста странни неща. Например, палачинки с бекон. Чаша леденостудено мляко посред нощ. Падаща звезда от небето, която не е нито самолет, нито НЛО. Да се сетя за нещо, което съм убеден, че съм забравил.“ Сигурно вече си мислиш „Деси няма ли да спре да говори за тази книга?“. Nope. Не. Ньет. Ц. Никакъв Прочетете още…

post

Грахова супа със сланинка по Баба Вихронрав

„Госпожица Загадини зъзнеше край огъня. Той не беше особено силен – само колкото да не е без хич. Въпреки всичко от малкото гърненце върху жаравата се носеше миризма на грахова супа със сланинка… Вещиците хапнаха грахова супа със сланинка, доволно мазна, но – трябва да се отбележи – без сланинката. Баба беше привързала парчето сланина Прочетете още…

post

Зимен пир с пай със зеле и гъби от „Момичето в кулата“

„Дмитрий изпрати мъже да изискат гостоприемството на местния господар и после пируваха с пай със зеле и мариновани гъби.“ И почти като с магия отново сме в света на Winternight. Докато четях „Орикс и Крейк“, И. до мен четеше „Момичето в кулата“ (още я чете) и толкова много му завиждах! Идеше ми да грабна книгата Прочетете още…

post

Десет хиляди врати и няколко царевични хлебчета по-късно

Може би трябва да започна с това, че едни от любимите ми книги включват наличието на врати и ключове. Първите ми асоциации веднага са с Доор от „Никога, никъде, никой“ на Нийл Геймън и за господин Лъвхарт от „Изключителната и удивителна приказка за Мирър и Голиат“ – освен всичко друго, там има един страхотен цитат Прочетете още…

post

Най-хубавите коледни подаръци? Тези, които стават за ядене!

Не знам дали можем да си върнем Коледата. Имам предвид да спрем с безразборното и безмислено пазаруване. Да спрем с купуването заради самото купуване. Да започнем да мислим какво да подарим и, ако не можем да измислим нещо смислено и нужно, да попитаме. Избирането на подаръци се превърна едва ли не в консуматорски дълг и Прочетете още…

post

Баница за лакоми котки (и хора!) от „Ама че работа“

„По същото време нейната съседка Лора разточила тънки бели кори и изпекла пухкава, накъдрена като косите на момиче баница, извадила риба и я опържила.“ Каквото и да кажем за баницата, малко ще е! Всеки обича баница в нейните безброй вариации, но най-вкусната баница си остава тази от ръцете на баба (или мама). И макар че Прочетете още…

post

Начос от „Донеси ми главата на принца“

Невероятно, но факт – първият ни книжен солениш беше точно този. Искаме да се извиним на всички, че още не сме правили чеверме (въпреки всички запитвания) – знаем колко се надявахте, но стискаме палци нашият вариант на начос да ви хареса. Забавното фентъзи „Донеси ми главата на принца“ на Роджър Зелазни и Робърт Шекли е Прочетете още…

post

Шантавия до шия в село Геврек

„Важното в случая е, че се виждаше и с просто око, че старата госпожа Стефания си беше смахната, и още как. Защо иначе ще си заслужи прякора „Шантавия до шия“. Враждата между нея и децата започна малко след като семейство Стоянови се премести в село Геврек – на 10 минути с кола от счупения мост Прочетете още…

post

Баница с месо и лук по Тери Пратчет. Лучник по баба Десанка

“ – Брак ли? – продума тя накрая. – Брак, ами! – потвърди господин Гъгриза, мъчейки се да се изправи на крака. – Свястна жена е тя и пече много сносна баница с месо и лук, па си има и пълен комплект зъби. Знам понеже ми ги показа. Най-малкият ѝ син ѝ донесъм чудно купешко Прочетете още…

post

Какво е книжен брънч с кауза?

Смятам, че можем спокойно да се (само)коронясаме за кралици на закъснелите отговори. Любимо ни е да правим нещо известно време и чак след това да обясним надълго и нашироко какво представлява. Поправихме тази грешка единствено със Смълчаният читателски клуб и много се гордеем със себе си! И след като след 3 години изпълнение на поръчки Прочетете още…